🌒 Песимизъм на интелекта, оптимизъм на волята.
16. ноември 2024 г.
Тази (вече малко изтъркана) фраза се приписва на левия мислител Антонио Грамши... и днес се тълкува по всякакви чудати начини.
Оригиналният ѝ контекст е исторически доста сложен; но обобщено казано, през 20-те години на XX век Италия, родината на Грамши, е превзета от фашисткия режим, а той като ляв интелектуалец е осъден на затвор. От затвора пише многобройни томове с политико-философски разсъждения, както и писма. В едно такова писмо Грамши уверява брат си, че нито е изгубил надежда за възможността светът да бъде променен към по-добро, нито обаче е съгласен с прекаления оптимизъм на някои крайнолеви движения, актуални през неговата епоха (и частично допринесли за комунистическите режими, взели впоследствие не по-малко жертви от фашистките).
Грамши твърди, че е преодолял такива опростенчески разбирания за историята като оптимизма и песимизма.
Но вселената не ни пита какво си казваме, че сме надмогнали, за да се утешаваме за тежката си съдба. Вселената само действа. А случващите се в нея събития носят послания, които съвсем невинаги са утешителни. Дори ако отхвърлим прекомерния оптимизъм на някои свои съвременници, винаги рискуваме дори в по-предпазливите си очаквания и надежди да се окажем трагично наивни.
Трудно е обаче да се спори с основната теза в писмото на Грамши: и най-тежкото отчаяние не е причина да спрем да правим все някакви неща. Щом вселената продължава да действа, то ние като части от нея имаме правото, дълга и привилегията също да действаме – всеки според скромните си възможности. Дори ако сме убедени, че всичко в нашата реалност е мъчително, несправедливо и безсмислено (един може би преувеличен, но не безоснователен извод), то пак можем да се опитваме да създаваме положителни промени. За всеки случай. В случай, че все пак са възможни, дори ако в момента не ни се струва така.
Затова девизът на проекта зад този сайт си остава ,,негативно мислене, позитивно действие“. За да не бъдем постоянно разочаровани, е нужно да използваме интелекта си, който отбелязва всички нередности в света и ни води до песимизъм. А за да не останем без занимания (което никога не е приятно), е добре да бъдем оптимистични във волята си. Дори да не доживеем да видим положителни промени в резултат на усилията си, пак е възможно някой ден да има такива. (А и изобщо не е изключено да ги доживеем.) Нека останем интелектуални песимисти и волеви оптимисти. Нека се опитваме да се грижим за несправедливо страдащите в полезрението си (включително за нас самите!), да търсим как да се организираме помежду си, за да намаляваме заедно насилието, жестокостите и абсурдите в света. Какъвто и да е резултатът, това си остава един добре прекаран живот.
Кой казва, че песимизъм и оптимизъм се изключват взаимно? 😈😇
Някои източници:
Antonio Gramsci, Letters from Prison. New York: Harper & Row, 1973, pp.158-59.
Gilbert Achcar. "Morbid Symptoms: What Did Gramsci Really Mean?". In: Notebooks: The Journal for Studies on Power, No.1 (2021).
🌒 Песимизъм на интелекта, оптимизъм на волята.
16. ноември 2024 г.
Тази (вече малко изтъркана) фраза се приписва на левия мислител Антонио Грамши... и днес се тълкува по всякакви чудати начини.
Оригиналният ѝ контекст е исторически доста сложен; но обобщено казано, през 20-те години на XX век Италия, родината на Грамши, е превзета от фашисткия режим, а той като ляв интелектуалец е осъден на затвор. От затвора пише многобройни томове с политико-философски разсъждения, както и писма. В едно такова писмо Грамши уверява брат си, че нито е изгубил надежда за възможността светът да бъде променен към по-добро, нито обаче е съгласен с прекаления оптимизъм на някои крайнолеви движения, актуални през неговата епоха (и частично допринесли за комунистическите режими, взели впоследствие не по-малко жертви от фашистките).
Грамши твърди, че е преодолял такива опростенчески разбирания за историята като оптимизма и песимизма.
Но вселената не ни пита какво си казваме, че сме надмогнали, за да се утешаваме за тежката си съдба. Вселената само действа. А случващите се в нея събития носят послания, които съвсем невинаги са утешителни. Дори ако отхвърлим прекомерния оптимизъм на някои свои съвременници, винаги рискуваме дори в по-предпазливите си очаквания и надежди да се окажем трагично наивни.
Трудно е обаче да се спори с основната теза в писмото на Грамши: и най-тежкото отчаяние не е причина да спрем да правим все някакви неща. Щом вселената продължава да действа, то ние като части от нея имаме правото, дълга и привилегията също да действаме – всеки според скромните си възможности. Дори ако сме убедени, че всичко в нашата реалност е мъчително, несправедливо и безсмислено (един може би преувеличен, но не безоснователен извод), то пак можем да се опитваме да създаваме положителни промени. За всеки случай. В случай, че все пак са възможни, дори ако в момента не ни се струва така.
Затова девизът на проекта зад този сайт си остава ,,негативно мислене, позитивно действие“. За да не бъдем постоянно разочаровани, е нужно да използваме интелекта си, който отбелязва всички нередности в света и ни води до песимизъм. А за да не останем без занимания (което никога не е приятно), е добре да бъдем оптимистични във волята си. Дори да не доживеем да видим положителни промени в резултат на усилията си, пак е възможно някой ден да има такива. (А и изобщо не е изключено да ги доживеем.) Нека останем интелектуални песимисти и волеви оптимисти. Нека се опитваме да се грижим за несправедливо страдащите в полезрението си (включително за нас самите!), да търсим как да се организираме помежду си, за да намаляваме заедно насилието, жестокостите и абсурдите в света. Какъвто и да е резултатът, това си остава един добре прекаран живот.
Кой казва, че песимизъм и оптимизъм се изключват взаимно? 😈😇
Някои източници:
Antonio Gramsci, Letters from Prison. New York: Harper & Row, 1973, pp.158-59.
Gilbert Achcar. "Morbid Symptoms: What Did Gramsci Really Mean?". In: Notebooks: The Journal for Studies on Power, No.1 (2021).
