🧱 Враждуващи общности
08. декември 2024 г.
От древни времена традиционните общества се базират на общностен произход - съседни племена или малки селища със сходни етнически и културни черти се обединяват в малка държава със собствени закони. Обикновено повечето граждани на тази държава говорят един и същ език, живеят по сходен начин, и имат сходни религиозни вярвания и ритуали. Понякога повече народи са обединявани от големи империи, но тогава е необходимо да бъдат културно уеднаквени, за да се разбират - напр. империята на Александър Велики, обединена около гръцкото културно наследство, смесено с местни обичаи и вярвания.
Модерната епоха променя правилата. Повечето модерни държави (най-напред възникнали в Европа, впоследствие и в Северна Америка и другаде) обхващат територии, поставени под обща власт от различни исторически обстоятелства и съдържащи далеч по-голямо население, отколкото традиционните общества. Това население най-често е с разнообразен етнически и културен произод, а нерядко включва и хора с твърде различни религиозни светогледи.
Резултатът е, че в почти всички съвременни общества, следващи модерния образец, има голяма разлика между цялото общество (на латински "societas", на немски "Gesellschaft" - държавата) и съставляващите я общности (на латински "communitas", на немски "Gemeinschaft" - семейни, етнически, религиозни, културни, професионални и др. групи). Членовете на една общност имат сходни вярвания, интереси и начин на живот, и са склонни да се оразличават от съседни общности. Същевременно се очаква всички индивиди, независимо към кои общности принадлежат, да спазват един и същи обществени закони, за да може държавата да функционира, без да се разпадне.
Разбирателство между различните общности в едно съвременно общество се постига много трудно. В най-добрия случай това означава, че те не се съгласяват лесно какви трябва да са законите, спазвани от всички. В по-лоши случаи се стига до конфликти и сбивания между общностите, а ако това не бъде удържано навреме - и до гражданска война. Според основоположника на модерната социална теория Томас Хобс гражданската война е възможно най-непоносимото за човешките същества състояние; защото макар да сме по природа склонни да се караме, за никого не е приятна постоянната опасност да бъде нападнат от довчерашните си съграждани.
В момента най-влиятелните в глобален план спорове са между две доста разпознаваеми групи:
- консерваторите, настояващи, че семейната и националната общност са най-важни за идентичността на индивида;
- либералите, според които качествата, поради които ставаме жертви на дискриминация (пол, етнос, сексуална ориентация), ни обединяват глобално в далеч по-важни общности от семейните и националните.
Едва ли някога ще го признаят, но и едните, и другите имат право. Колкото и да се идентифицирам с други хора по света, станали жертви на предразсъдъци като мен, пак ще ми е трудно да знам какво да правя с живота си, ако нямам подкрепата на по-тясна общностна среда, подобна на семейство. А колкото и да се гордея със семейството или нацията си, това няма да помогне, когато стана обект на дискриминация поради индивидуални особености, над които нямам контрол.
Големият човешки въпрос в XXI век се очертава да бъде: как да разширим общностния дух, характерен за най-сплотените семейства, до по-голямото общество - държавата, международните съюзи, или дори цялото човечество? Как да намерим начин общите ни интереси да надделеят над различията, които досега са ни разделяли?
Тук няма да спрем да задаваме тези въпроси - както на либералите, така и на консерваторите; а и на всеки друг, независимо дали е предпочел за себе си етикета социалист, социалдемократ, либертарианец, или нещо друго.
Някои източници:
Томас Хобс, Левиатан, гл. 13-14. София: Лист, 2017.
en.Wikipedia.org: "Gemeinschaft and Gesellschaft". (Link: en.wikipedia.org/wiki/Gemeinschaft_and_Gesellschaft; посетено 08.12.2024.)
"An Exchange Between Durkheim and Tönnies on the Nature of Social Relations, with an Introduction by Joan Aldousan". In: American Journal of Sociology, vol. 77, No. 6 (May, 1972). (Link: www.d.umn.edu/cla/faculty/jhamlin/4111/Readings/DurkheimTonnies.pdf; посетено 08.12.2024.)
🧱 Враждуващи общности
08. декември 2024 г.
От древни времена традиционните общества се базират на общностен произход - съседни племена или малки селища със сходни етнически и културни черти се обединяват в малка държава със собствени закони. Обикновено повечето граждани на тази държава говорят един и същ език, живеят по сходен начин, и имат сходни религиозни вярвания и ритуали. Понякога повече народи са обединявани от големи империи, но тогава е необходимо да бъдат културно уеднаквени, за да се разбират - напр. империята на Александър Велики, обединена около гръцкото културно наследство, смесено с местни обичаи и вярвания.
Модерната епоха променя правилата. Повечето модерни държави (най-напред възникнали в Европа, впоследствие и в Северна Америка и другаде) обхващат територии, поставени под обща власт от различни исторически обстоятелства и съдържащи далеч по-голямо население, отколкото традиционните общества. Това население най-често е с разнообразен етнически и културен произод, а нерядко включва и хора с твърде различни религиозни светогледи.
Резултатът е, че в почти всички съвременни общества, следващи модерния образец, има голяма разлика между цялото общество (на латински "societas", на немски "Gesellschaft" - държавата) и съставляващите я общности (на латински "communitas", на немски "Gemeinschaft" - семейни, етнически, религиозни, културни, професионални и др. групи). Членовете на една общност имат сходни вярвания, интереси и начин на живот, и са склонни да се оразличават от съседни общности. Същевременно се очаква всички индивиди, независимо към кои общности принадлежат, да спазват един и същи обществени закони, за да може държавата да функционира, без да се разпадне.
Разбирателство между различните общности в едно съвременно общество се постига много трудно. В най-добрия случай това означава, че те не се съгласяват лесно какви трябва да са законите, спазвани от всички. В по-лоши случаи се стига до конфликти и сбивания между общностите, а ако това не бъде удържано навреме - и до гражданска война. Според основоположника на модерната социална теория Томас Хобс гражданската война е възможно най-непоносимото за човешките същества състояние; защото макар да сме по природа склонни да се караме, за никого не е приятна постоянната опасност да бъде нападнат от довчерашните си съграждани.
В момента най-влиятелните в глобален план спорове са между две доста разпознаваеми групи:
- консерваторите, настояващи, че семейната и националната общност са най-важни за идентичността на индивида;
- либералите, според които качествата, поради които ставаме жертви на дискриминация (пол, етнос, сексуална ориентация), ни обединяват глобално в далеч по-важни общности от семейните и националните.
Едва ли някога ще го признаят, но и едните, и другите имат право. Колкото и да се идентифицирам с други хора по света, станали жертви на предразсъдъци като мен, пак ще ми е трудно да знам какво да правя с живота си, ако нямам подкрепата на по-тясна общностна среда, подобна на семейство. А колкото и да се гордея със семейството или нацията си, това няма да помогне, когато стана обект на дискриминация поради индивидуални особености, над които нямам контрол.
Големият човешки въпрос в XXI век се очертава да бъде: как да разширим общностния дух, характерен за най-сплотените семейства, до по-голямото общество - държавата, международните съюзи, или дори цялото човечество? Как да намерим начин общите ни интереси да надделеят над различията, които досега са ни разделяли?
Тук няма да спрем да задаваме тези въпроси - както на либералите, така и на консерваторите; а и на всеки друг, независимо дали е предпочел за себе си етикета социалист, социалдемократ, либертарианец, или нещо друго.
Някои източници:
Томас Хобс, Левиатан, гл. 13-14. София: Лист, 2017.
en.Wikipedia.org: "Gemeinschaft and Gesellschaft". (Link: en.wikipedia.org/wiki/Gemeinschaft_and_Gesellschaft; посетено 08.12.2024.)
"An Exchange Between Durkheim and Tönnies on the Nature of Social Relations, with an Introduction by Joan Aldousan". In: American Journal of Sociology, vol. 77, No. 6 (May, 1972). (Link: www.d.umn.edu/cla/faculty/jhamlin/4111/Readings/DurkheimTonnies.pdf; посетено 08.12.2024.)
