💥 Преразпределение на злините

06. юли 2026 г.

💥 Преразпределение на злините

06. юли 2026 г.

 

Колкото и да са много и скарани помежду си, различните форми на политическото ляво (и най-вече на марксизма) имат една обща черта – стремят се към „преразпределение на благата“. Приемат, че планетата осигурява определено количество блага, полезни за хората (обикновено с посредничеството на човешкия труд), но че те са неравномерно разпределени – някои хора имат много повече от други. Решението би трябвало да е в преразпределянето на благата: държавата, или някаква форма на общественост, преодоляла националната държава, поема контрол над всички блага, и раздава на всички или поравно, или според индивидуалните им нужди.

 

Ако оставим настрана по-изтърканите и лесно опровержими критики срещу лявото (бедните си заслужавали да са бедни, дори децата; всичко ляво водело до сталинизъм и концлагери, и пр.), пак могат да се предлагат възражения. Най-вече следното: откъде знаем, че има достатъчно блага за преразпределяне?

Да, с помощта на индустриалните технологии човечеството вече произвежда достатъчно храна за всички – където все още има глад, той се дължи на политически фактори, а не на глобален недостиг. Но същите индустриални технологии влияят на климата по начин, който прави все по-голяма част от планетата много трудно обитаема.

Да, изнамерили сме лекарства и ваксини за болести, които по-рано са били фатални за огромен брой хора. Но все още има заболявания, за които няма лек, а съвременните антибиотици правят някои болестотворни бактерии все по-устойчиви и трудни за елиминиране.

 

Така че не е сигурно дали можем да създадем и поддържаме достатъчно блага, за да живеят всички добре. Много по-сигурно изглежда, че винаги ще има достатъчно злини – обратното на блага – за да тормозят почти всички, дори най-богатите.

 

Може би е много по-осъществимо да преразпределим злините, а не благата – да направим така, че всички да са що-годе еднакво изтормозени от живота, без да страдат непоносимо, нито да понасят несправедливости, спестени на останалите. Ако има висшка сила, само тя може да ни обещае нещо повече.

 

Негативно мислене. Позитивно действие.

 

Колкото и да са много и скарани помежду си, различните форми на политическото ляво (и най-вече на марксизма) имат една обща черта – стремят се към „преразпределение на благата“. Приемат, че планетата осигурява определено количество блага, полезни за хората (обикновено с посредничеството на човешкия труд), но че те са неравномерно разпределени – някои хора имат много повече от други. Решението би трябвало да е в преразпределянето на благата: държавата, или някаква форма на общественост, преодоляла националната държава, поема контрол над всички блага, и раздава на всички или поравно, или според индивидуалните им нужди.

 

Ако оставим настрана по-изтърканите и лесно опровержими критики срещу лявото (бедните си заслужавали да са бедни, дори децата; всичко ляво водело до сталинизъм и концлагери, и пр.), пак могат да се предлагат възражения. Най-вече следното: откъде знаем, че има достатъчно блага за преразпределяне?

Да, с помощта на индустриалните технологии човечеството вече произвежда достатъчно храна за всички – където все още има глад, той се дължи на политически фактори, а не на глобален недостиг. Но същите индустриални технологии влияят на климата по начин, който прави все по-голяма част от планетата много трудно обитаема.

Да, изнамерили сме лекарства и ваксини за болести, които по-рано са били фатални за огромен брой хора. Но все още има заболявания, за които няма лек, а съвременните антибиотици правят някои болестотворни бактерии все по-устойчиви и трудни за елиминиране.

 

Така че не е сигурно дали можем да създадем и поддържаме достатъчно блага, за да живеят всички добре. Много по-сигурно изглежда, че винаги ще има достатъчно злини – обратното на блага – за да тормозят почти всички, дори най-богатите.

 

Може би е много по-осъществимо да преразпределим злините, а не благата – да направим така, че всички да са що-годе еднакво изтормозени от живота, без да страдат непоносимо, нито да понасят несправедливости, спестени на останалите. Ако има висшка сила, само тя може да ни обещае нещо повече.

 

Негативно мислене. Позитивно действие.