🚀 Наука, активизъм, творчество
06. януари 2025 г.
Откакто има живи същества, вселената ни е изпълнена със страдание. Откакто има хора, вселената ни е изпълнена с несправедливости. А откакто я има вселената ни, тя е изпълнена с безсмислици.
Животните се бием и ядем, за да оцеляваме. Хората изнамираме все нови начини взаимно да се тормозим незаслужено. А природните закони, управляващи всичко, включително нас, можеха да бъдат съвсем други. И все така нямаше да има дълбоки послания за смисъла на живота, които да извлечем от тях.
Почти всички големи духовни учения са основани на упоритото настояване, че поне част от горните твърдения са неверни (изключение правят някои форми на будизма и някои гностически религии). Но исторически натрупаният опит вече хилядолетия наред потвърждава най-песимистичните изводи, или поне ги прави силно правдоподобни.
Как да действаме като индивиди и като човечество в такава неблагоприятна ситуация?
Възможните отговори са много, но три от тях векове наред търпеливо доказват своята надеждност: наука, активизъм и творчество.
Науката понякога е самоцелен стремеж към все повече познание (а често и власт). Но не може да се отрече ценността на някои от практическите ѝ приложения, особено в медицината. Днешните подражатели на по-старите духовни учения си държат на „природните“ лекове, но съвременната медицина е склонна да взима най-доброто от природата и да го пречиства от повечето му вреди. (Да, пак остават много вреди. Няма лекарство без странични ефекти. Но в сравнение с трънливите шубраци и замърсените от всякакви бактерии течности, които заварваме в суровата природа, научните ѝ алтернативи имат редица предимства.)
Неслучайно днешната средна продължителност на живота е по-висока от всяка предишна епоха. Детската смъртност е сведена до минимум поне в научно напредналите държави, а в останалите намалява всяка година. Множество болести, водили до мъчителна гибел в продължение на милиони години, са поне временно победени. А в рамките на все по-дългите си животи разполагаме с все повече болкоуспокоителни, утешителни и облекчаващи средства.
Науката и медицината никога няма да сложат край на страданието, но показват исторически забележителна способност да го смекчават.
Колкото и да се злоупотребява с тях, те си остават най-надеждното решение за този вечен проблем, което досега сме изнамерили.
И все пак, справедливо ли е най-вече богатите да имат достъп до качествено лечение, а останалите да страдат незаслужено повече от тях?
Тук вече говорим за несправедливост. Науката няма много какво да каже по въпроса.
Почти няма несправедливости, които да са изчезнали от само себе си. Винаги е било нужно загрижени хора да се организират и да търсят начини да променят статуквото. Често са допускали грешки, понякога трагични и ужасяващи. Но без социална и политическа активност, несправедливото в най-добрия случай просто си стои, или по-вероятно – нараства.
Активизмът, особено когато в дългосрочен план е насочен към съюзничество, сътрудничество, равновесие и мир, е почти единственото средство за поправяне на несправедливости. А когато неизбежно се появят нови, пак се налага да прибягваме до него.
Но нито намаляването на страданието, нито борбата с несправедливостите, носят смисъл сами по себе си. Хората винаги са били готови да страдат или да търпят несправедливости, стига да виждат някаква смислена цел в далечината. Ако в даден момент сме си добре, не се мъчим и никой не ни обижда, пак можем да се отегчим, да се запитаме защо изобщо живеем, и да не намерим убедителен отговор.
Тук вече помага творчеството.
От праисторически времена хората, питащи се за смисъла на всичко, търсят решения в съзидателни дейности, прерастващи с времето в културни традиции. Отпечатъците от ръце, оставени в древни пещери; примитивните рисунки на ловни подвизи; устно разказваните епоси и стихотворения – те в крайна сметка довеждат до неподражаемата китайска архитектура, шедьоврите на Леонардо да Винчи, и класически филми като „Бялата стая“ на Методи Андонов. До романите на Вирджиния Улф, поезията на Силвия Плат, и финансово рисковани експерименти с артистични видеоигри.
Не откриваме ясен смисъл в материалния свят около себе си? Тогава ще създаваме фикционални светове с по-ясен смисъл. Ще ги вплитаме в тъканта на материалния. Ще го трансформираме и претворяваме, докато накрая благоволи да стане смислен.
Науката, активизмът и творчеството носят надежда. Не надежда, че всичко е поправимо, а че поне някои неща са. И най-вече културното творчество носи надежда, че е възможен безкрайно по-добър свят от познатия ни, стоящ отвъд хоризонта на човешкото ни въображение.
Но е добре да помним, че като в игра на „камък-ножица-хартия“, никое от трите не е непобедимо и незаменимо.
Науката и медицината не носят смисъл; за него са нужни творчество и надежда. Творчеството и надеждата не носят справедливост; за нея е нужна политическа активност. Политическата активност не лекува всички страдания; за някои тя се вижда принудена да се доверява на науката и медицината.
Чудите се какво да правите с живота си? Учете, творете… и надигайте глас срещу несправедливостите. За предпочитане в съюзничество с други хора, а не просто така. Всичко останало (сън, храна, влюбвания, политически идеи) е само горивото, нужно за истински важните неща.
🚀 Наука, активизъм, творчество
06. януари 2025 г.
Откакто има живи същества, вселената ни е изпълнена със страдание. Откакто има хора, вселената ни е изпълнена с несправедливости. А откакто я има вселената ни, тя е изпълнена с безсмислици.
Животните се бием и ядем, за да оцеляваме. Хората изнамираме все нови начини взаимно да се тормозим незаслужено. А природните закони, управляващи всичко, включително нас, можеха да бъдат съвсем други. И все така нямаше да има дълбоки послания за смисъла на живота, които да извлечем от тях.
Почти всички големи духовни учения са основани на упоритото настояване, че поне част от горните твърдения са неверни (изключение правят някои форми на будизма и някои гностически религии). Но исторически натрупаният опит вече хилядолетия наред потвърждава най-песимистичните изводи, или поне ги прави силно правдоподобни.
Как да действаме като индивиди и като човечество в такава неблагоприятна ситуация?
Възможните отговори са много, но три от тях векове наред търпеливо доказват своята надеждност: наука, активизъм и творчество.
Науката понякога е самоцелен стремеж към все повече познание (а често и власт). Но не може да се отрече ценността на някои от практическите ѝ приложения, особено в медицината. Днешните подражатели на по-старите духовни учения си държат на „природните“ лекове, но съвременната медицина е склонна да взима най-доброто от природата и да го пречиства от повечето му вреди. (Да, пак остават много вреди. Няма лекарство без странични ефекти. Но в сравнение с трънливите шубраци и замърсените от всякакви бактерии течности, които заварваме в суровата природа, научните ѝ алтернативи имат редица предимства.)
Неслучайно днешната средна продължителност на живота е по-висока от всяка предишна епоха. Детската смъртност е сведена до минимум поне в научно напредналите държави, а в останалите намалява всяка година. Множество болести, водили до мъчителна гибел в продължение на милиони години, са поне временно победени. А в рамките на все по-дългите си животи разполагаме с все повече болкоуспокоителни, утешителни и облекчаващи средства.
Науката и медицината никога няма да сложат край на страданието, но показват исторически забележителна способност да го смекчават.
Колкото и да се злоупотребява с тях, те си остават най-надеждното решение за този вечен проблем, което досега сме изнамерили.
И все пак, справедливо ли е най-вече богатите да имат достъп до качествено лечение, а останалите да страдат незаслужено повече от тях?
Тук вече говорим за несправедливост. Науката няма много какво да каже по въпроса.
Почти няма несправедливости, които да са изчезнали от само себе си. Винаги е било нужно загрижени хора да се организират и да търсят начини да променят статуквото. Често са допускали грешки, понякога трагични и ужасяващи. Но без социална и политическа активност, несправедливото в най-добрия случай просто си стои, или по-вероятно – нараства.
Активизмът, особено когато в дългосрочен план е насочен към съюзничество, сътрудничество, равновесие и мир, е почти единственото средство за поправяне на несправедливости. А когато неизбежно се появят нови, пак се налага да прибягваме до него.
Но нито намаляването на страданието, нито борбата с несправедливостите, носят смисъл сами по себе си. Хората винаги са били готови да страдат или да търпят несправедливости, стига да виждат някаква смислена цел в далечината. Ако в даден момент сме си добре, не се мъчим и никой не ни обижда, пак можем да се отегчим, да се запитаме защо изобщо живеем, и да не намерим убедителен отговор.
Тук вече помага творчеството.
От праисторически времена хората, питащи се за смисъла на всичко, търсят решения в съзидателни дейности, прерастващи с времето в културни традиции. Отпечатъците от ръце, оставени в древни пещери; примитивните рисунки на ловни подвизи; устно разказваните епоси и стихотворения – те в крайна сметка довеждат до неподражаемата китайска архитектура, шедьоврите на Леонардо да Винчи, и класически филми като „Бялата стая“ на Методи Андонов. До романите на Вирджиния Улф, поезията на Силвия Плат, и финансово рисковани експерименти с артистични видеоигри.
Не откриваме ясен смисъл в материалния свят около себе си? Тогава ще създаваме фикционални светове с по-ясен смисъл. Ще ги вплитаме в тъканта на материалния. Ще го трансформираме и претворяваме, докато накрая благоволи да стане смислен.
Науката, активизмът и творчеството носят надежда. Не надежда, че всичко е поправимо, а че поне някои неща са. И най-вече културното творчество носи надежда, че е възможен безкрайно по-добър свят от познатия ни, стоящ отвъд хоризонта на човешкото ни въображение.
Но е добре да помним, че като в игра на „камък-ножица-хартия“, никое от трите не е непобедимо и незаменимо.
Науката и медицината не носят смисъл; за него са нужни творчество и надежда. Творчеството и надеждата не носят справедливост; за нея е нужна политическа активност. Политическата активност не лекува всички страдания; за някои тя се вижда принудена да се доверява на науката и медицината.
Чудите се какво да правите с живота си? Учете, творете… и надигайте глас срещу несправедливостите. За предпочитане в съюзничество с други хора, а не просто така. Всичко останало (сън, храна, влюбвания, политически идеи) е само горивото, нужно за истински важните неща.
