Общество – защо и как?

 

Нужно ли е да живеем в общества? Мъже и жени, млади и стари, мнозинства и малцинства – толкова поводи намираме да се караме и да си пречим, че май сме си по-добре поотделно. Всеки индивид сам да се бори за себе си.

Подобна оценка звучи оправдано в днешното глобализирано по западен модел човечество, в което след многовековни усилия за обединяване на хората, всякакви различия продължават да ни разделят на спорещи помежду си групи и единици.

 

Същевременно повечето индивиди продължават да ценят подкрепата, която имат от своята семейна, приятелска, професионална и/или друга общностна среда.

Затова все още звучи убедително наблюдението на гръцкия философ Аристотел от преди над две хилядолетия: „човекът е обществено същество по природа“ (Политика, кн. 1, гл. 2). Това не означава непременно, че всички искаме да живеем в общества от типа на античните държави, нито пък на съвременните държави, нито на наддържавни обединения като Европейския съюз. Но сякаш досегашният исторически опит на човечеството показва, че повечето човешки същества изпитват нужда да принадлежат към общности – към по-малки групи от „свои хора“, сред които се чувстват комфортно и успяват със съвместна помощ да развиват способностите си.

За да се уреждат отношенията между общностите обаче винаги се оказва нужно някакво общество – нещо по-голямо от общност, което да съвместява интересите на различните семейства, квартали, професионални гилдии, на които се налага да живеят в съседство. След като веднъж сме попаднали в такива общества, си заслужава като техни граждани да търсим начини да им влияем, за да поправяме грешките им, вместо да ги оставяме да се разпаднат.

Отново, ако съдим по досегашния исторически опит на човечеството, когато обществата се разпадат – в случаи на улични сбивания, на масова престъпност, на граждански войни – резултатът е по-неприятен, отколкото когато всички се принуждаваме да приемаме правилата на обществото. Това не значи, че правилата са съвършени. Но докато има все някакви правила, винаги има надежда за подобряването им. Напротив, ако всички правила изчезнат, самото оцеляване на всекиго от нас се оказва внезапно застрашено.

 

Така че отговорът на въпроса „Защо общество?“ е лесен: защото без живот в общество нямаше да ги има повечето неща, които ценим – наука, медицина, образование, изкуство, развлечения, спорт – а различните общности щяха да са в неконтролируемо опасно противоборство помежду си.

Оттук-нататък въпросът вече е „Как общество?“. Какви грешки (някои от тях – ужасяващи) намираме в устройството на обществото, в което сме се озовали? Можем ли да мислим начини за поправянето им – утре, след година, или след десетилетия? С кого можем да работим, за да постигнем все нещо от това? Всички възможности за критикуване и редактиране на обществата ни се осигуряват от самото наличие на все някакви общества.

И колкото повече различни общности (етнически, религиозни, политически) намират начини да разговарят и да работят заедно, толкова по-успешно ще могат да влияят на обществата, в които се намират.

 

Нека пожелаем успех занапред на всички, на които им пука.