Търсенето на хармония, справедливост и смисъл

 

Родени сме във вселена, изпълнена с болки, несправедливости и абсурди.
Усещаме упорита нужда от хармония, справедливост и смисъл.

Цялата история на човечеството е изпълнена с опити да се помирят тези две реалности – на заварените условия и на нашите желания.

Най-влиятелните религии се стремят да оправдаят несъответствието между двете. Според индуизма всички страдания, които понася даден индивид, са следствие от решенията му в предишни животи – и съответно са справедливи и имат смисъл. Според големите монотеистични религии (юдаизма, християнството и исляма) страданието на даден народ е справедливо и смислено поради неговите по-ранни грешки. Или пък несправедливото страдание има смисъл, който бъдещата епоха на спасението ще разкрие. Или пък безсмислените страдания ще бъдат справедливо възнаградени, а причинителите им – наказани... все някога.
За разлика от всички тези традиции, оправдаващи нередностите, които откриваме във вселената, будизмът съветва просто да се откажем от нея. Няма рационална причина, нито оправдание, за всички страдания, несправедливости и абсурди в нашия свят. Болести, стареене и смърт грозят всички ни, без никаква гаранция, че това безумно представление води към нещо добро или смислено. Колкото по-рано отделният човек осъзнае това, толкова по-бързо ще може да се освободи от напълно излишното бреме на съществуването.

Дали будистите не са поне малко прави?

Може би цялата ни вселена, с всичката си сложност и красота, е все пак една голяма космическа грешка? Можем да опознаваме законите ѝ, да се радваме на красотите ѝ, без обаче да оставаме привързани към нея. Може би нещо по-добро е възможно. А един по-добър и по-рационален Творец вероятно би създал по-друга вселена. Стига да Му дадем тази възможност. Вместо да измисляме все нови философски и религиозни извинения за досегашните катастрофи.
Друга логика обаче управлява съвременните общества. Всички икономически развити държави следват някакъв вариант на теорията, наследена от Адам Смит, според която ако индивидите следват личните си интереси, обществото ще процъфтява. Ако искам да се чувствам добре, имам нужда от ресурси; за да ги получа, трябва да произвеждам стоки и услуги, за които има търсене, т.е. които обществото цени. Това е както хармонично, така и справедливо и смислено.
Адам Смит е убеден, че човешката природа е разумно устроена да прави възможни рационални и справеделиви общества, защото е създадена от един благ и всезнаещ Отец. Дори само подозрението, че светът е „без Отец“, е възможно „най-меланхоличното“ разсъждение. От него би следвало, че безпределният космос е изпълнен само с „безкрайно страдание и мъка“. Затова според Смит мъдрият и добродетелен човек очаква личният му интерес да е в полза на обществения, а общественият – в полза на божествения замисъл (вж. Адам Смит, Теория на моралните чувства, VI.ii.3.).
Мнозина от днешните политици и икономисти, без изрично да си го признават, следват същата религиозна логика... и изнамират все нови оправдания за увеличаващите броя си исторически катастрофи, за да ги изкарват справедливи и смислени.
Дори да ни се ще да вярваме в това, с времето то става все по-неправдоподобно.
Човешките същества са устроени да искат както хармония, така и справедливост и смисъл. Ако едно или две от трите липсват, пак ще се чувстваме добре, стига да е налице треторо. Но ако осъзнаем, че вселената ни е едновременно изпълнена със страдания, несправедлива и безсмислена...
Кой знае на какво ще станем способни?
Дали ще можем някой ден да я заменим с нещо по-добро?

...

И (ако навлезем в по-научнофантастични води) дали може би вече сме го правили... но не достатъчно успешно?
Дали тепърва предстои вселена, която да е поне две от трите: хармонична, справедлива, и/или смислена?