💻 Да бъдем ли като Уикипедия?
22. февруари 2025 г.
В последните две десетилетия Уикипедия се превърна в един от най-ценните ресурси в интернет. Отначало, както повечето онлайн източници на информация, тя страдаше от твърде ненадеждна достоверност. Но с течение на времето качеството ѝ беше значително подобрено от огромната общност редактори по целия свят, взаимно коригиращи грешките си. Съчетавайки все някакъв администраторски контрол със значителна гъвкавост на вече установилите се правила, тя успява да поддържа толкова трудно постижимия за всички човешки проекти фин баланс между свобода и обективна съобразеност с проверимата действителност.
Дали това я прави пример за подражание?
Когато проектираме уебсайт, организираме любителски клуб, създаваме политическа партия или предлагаме обществени реформи, дали Уикипедия е достатъчно добър образец как да действаме?
Отговорът май е „да“ – поне за някои неща. Особено в епоха на все повече абонаменти, платени услуги и академични издания, до които не всички имат достъп, дори ако би било от полза за цялото човечество, ако имаха.
Да направим сравнение с най-популярните онлайн търсачки, социалните мрежи и платформите за разпространяване на съдържание. Всички те предлагат безплатни услуги, но само в замяна на данни, събирани от потребителите, или на съгласие на потребителите да бъдат постоянно бомбардирани с (често нарочно дразнещи) рекламни послания. Или и на двете.
Уикипедия е от малкото широко използвани ресурси, които не разчитат за оцеляването и печалбите си нито на реклами, нито на търговия с данните ни. Вместо това тя се издържа от доброволни дарения, а обработването на материалите в нея е изцяло доброволен труд. Всеки, който има желание повече хора да разполагат със свободно достъпни знания по тема, важна за него, може да създаде или обогати нейната страница в Уикипедия. И въпреки това голяма част от съдържанието на Уикипедия (поне на англоезичната и на други нейни варианти на езици, използвани от достатъчно много потребители) остава силно надеждно, въпреки че може да бъде редактирано от всички – включително от шегаджиите, невежите и злодеите.
Подобен сполучлив резултат в една толкова крехка вселена, в която всичко винаги може да се обърка, заслужава подражание. Не в смисъл на чиста имитация, а на различни експерименти, търсещи доколко и по какви начини може да бъде постигнат подобен успех и в други сфери на човешка дейност. Така както самата Уикипедия еволюира по пътя на проби и грешки, нацелващи кое работи дори по-добре от досега сполучилото... във все някое ъгълче на енциклопедията.
Тук ще оставим настрана по-широката тема какво е “wiki” и доколко най-популярният сайт с „Уики“ в името си е wiki. Уикипедия е своеобразна вариация върху идеята за онлайн ресурс със свободен достъп за ползване и редактиране – към момента най-успешната, и може би неслучайно.
Нека вместо това се зачетем в основните принципи на Уикипедия (доколкото има такива; с времето и те претърпяват промяна), за да видим какво я прави толкова устойчива и устойчиво надеждна.
Философиите и подходите към Уикипедия са много. Те частично се припокриват и понякога си противоречат, но резултатът от противоборството им е достатъчно хармоничен, за да не отиде напразно трудът на поддръжниците им. Преди всички тях обаче стои една обща рамка, с която всички редактори на сайта (рано или късно) доброволно се съгласяват.
В основата на тази рамка при повечето варианти на Уикипедия стоят т.нар. пет стълба – основни принципи, ръководещи работата по редактиране на енциклопедията. Към момента на писане на този материал, в най-използваната Уикипедия (англоезичната) петте стълба гласят следното:
„1. Wikipedia is an encyclopedia.“
„2. Wikipedia is written from a neutral point of view.“
„3. Wikipedia is free content that anyone can use, edit, and distribute.“
„4. Wikipedia's editors should treat each other with respect and civility.“
„5. Wikipedia has no firm rules.“
За сравнение, в българоезичната Уикипедия съдържанието им е малко по-различно:
„1. Уикипедия е енциклопедия.“
„2. Уикипедия предоставя свободно съдържание, което всеки може да редактира.“
„3. Уикипедия работи на принципа на консенсуса.“
„4. Уикипедия има кодекс на поведението.“
„5. Правилата в Уикипедия не са издялани на камък.“
Можете да разгледате по-подробното изложение на всеки от тези принципи на страниците, посочени долу. Но виждаме, че в двата варианта първият, четвъртият и последният стълб съвпадат; на втория от българската версия съответства третия от англоезичната; третият от българската е интегриран в четвъртия от англоезичната. А вторият принцип от англоезичната не присъства в българската, може би защото тя се редактира от доста по-малък брой хора и е по-трудно да се гарантира неутрална гледна точка.
Ако се зачетем в подробните изложения, научаваме, че Уикипедия се стреми не само да бъде политически неутрална, но и да не имитира никой формален политически модел. В уточненията към първия стълб на англоезичния вариант и третия в българския е казано, че тя не цели да бъде експеримент по анархия, нито по демокрация. С други думи, тя е самоорганизирана и децентрализирана, но само донякъде – все пак има администратори, които не позволяват всеки да прави каквото му падне. Твърдението, че не е опит за демокрация, е малко по-спорно в зависимост от дефиницията ни за такава. Съставителите на принципите явно схващат под „демокрация“ система, при която ако има разногласие, се гласува и надделява мнозинството. В Уикипедия, напротив, стремежът е разногласията да се обсъждат, докато не се постигне някакъв консенсус какво в крайна сметка да бъде съдържанието на конкретната статия. Някои политически теоретици биха отговорили, че това не само си е демокрация, но дори е по-демократично от гласуването, защото идеалната цел е всички спорещи страни да останат поне донякъде удовлетворени.
В тази връзка, някои моменти от четвъртия принцип дават добра насока изобщо за разрешаване на спорове във всякакъв що-годе демократичен контекст. Българоезичната версия например включва следното: „Действайте с добра воля и предполагайте такава и у другите. Бъдете открити и гостоприемни към новодошлите. Дръжте се цивилизовано. Уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях. Избягвайте личните нападки или прибързаните обобщения.“ Тези съвети обикновено не помагат в ситуации, когато някой от спорещите открито призовава към насилие или има за цел по-скоро да ядоса опонентите си, отколкото да се вземе някакво съвместно решение. Но във всички останали ситуации е полезно да ги помним; твърде много съвместни човешки начинания се провалят не защото идеята зад тях е лоша, а поради излишно загрубяване на дебатите и глупави недоразумения, които е можело да се разрешат с повече добросъвестно общуване.
Виждаме също така, че някои от принципите се припокриват, което дава основание части от тях да бъдат на свой ред размествани или изменяни в резултат на дискусия. Това обяснява и защо във версиите на Уикипедия, разполагащи със свои „пет стълба“, принципите не съвпадат съвсем. В сегашния си вид петият от тях предвижда подобна максимална, но и разумна гъвкавост за цялата енциклопедия:
“Wikipedia has policies and guidelines, but they are not carved in stone; their content and interpretation can evolve over time. The principles and spirit matter more than literal wording, and sometimes improving Wikipedia requires making exceptions. Be bold, but not reckless, in updating articles. And do not agonize over making mistakes: they can be corrected easily because (almost) every past version of each article is saved.”
Трудно може да се посочи по-демократична идея от тази, че духът на споделените правила е по-важен от буквалното им спазване и благосъстоянието на цялото понякога изисква изключения от тях. Особено когато са взети мерки евентуалните грешки да не бъдат непоправими.
Струва си да се отбележи, че българският вариант на петия принцип е малко по-строг:
„Правилата в Уикипедия не са издялани на камък и могат да търпят промени, с изключение на петте принципа, описани тук. Бъдете смели при редактиране, местене и промяна на статиите, защото съвършенството е цел, но не изискване. Тъй като всички предишни версии на страниците се помнят, съдържанието на Уикипедия не може да бъде необратимо унищожено от редакторска грешка. Не се страхувайте от намесите си.“
Виждаме, че съдържанието му е почти същото както в англоезичната Уикипедия, но изрично е забранена промяната на самите пет стълба. В англоезичния принцип това изискване в момента не е налице, което сякаш е намек, че дори най-базовите правила на целия проект няма нужда да са вечни и непроменящи се. Може би българските потребители се държат по начин, изискващ малко по-строга дисциплина; или пък са малко по-предпазливи спрямо евентуалния риск на настъпи твърде голям хаос. Във всички случаи, разликата е дребна – като цяло в различните Уикипедии почти без изключение са разрешени изключения от правилата. И въпреки това резултатът не е пълен хаос, а е доста сполучлива енциклопедия, по-често надеждна, отколкото подвеждаща, която дори съдържа материали с висока академична стойност.
(Това разбира се не означава, че трябва да се разчита на нея за всичко. Както на много места посочват самите администратори, тя е предназначена да бъде „третичен източник“, т.е. да разчита на изследвания – вторични източници – върху съответния обект, бил той явление, понятие, теория или документ – т.е. първичния източник. Самите изследвания, вторичните източници, са по-ценни, защото са по-малко отдалечени от обекта и обикновено са дело на добре подготвени тесни специалисти. Но като общ ресурс, който да ни ориентира къде да търсим релевантните вторични източници, Уикипедия е на път да стане почти незаменима.)
Накрая, нека споменем още една важна за негатив.net тема: набирането на средства. Живеем в епоха на най-голямото досега неравенство между богати и бедни – между хора, летящи в космоса на свои разноски, и хора, гледащи бавната гладна смърт на децата си. При липса на каквато и да е воля сред властимащите да променят това, обикновените граждани сме принудени много да внимаваме в какви посоки насочваме скромните финансови ресурси, с които разполагаме. Налага се да издирваме информация кои благотворителни инициативи са най-прозрачни и най-ефективни. На този фон Уикипедия редовно облъчва посетителите си с емоционални призиви за дарения, въпреки че фондацията, ръководеща проекта, вече има достатъчно средства да поддържа енциклопедията и без дарения поне още двайсет години.
Затова като съвременни жители на планетата (благоразумни нихилисти) има какво да научим от Уикипедия, но има и за какво да я критикуваме в един или друг момент. Можем да се опитваме съвместно да редактираме реалността, в която сме попаднали, на основата на аргументиран диалог, насочен към консенсус, въз основа на правила, подлежащи на свой ред на редакция. Можем и да посочваме порочни практики в инициативите за преразпределение на блага, били те десни, леви или аполитични, цинични или идеалистични. Все по-лесното разпространение на достоверна информация е една от най-благородните каузи на човечеството, полезна за всичките ни други цели; но обикновено да се помага на слабите и страдащите е по-спешно.
💻 Да бъдем ли като Уикипедия?
22. февруари 2025 г.
В последните две десетилетия Уикипедия се превърна в един от най-ценните ресурси в интернет. Отначало, както повечето онлайн източници на информация, тя страдаше от твърде ненадеждна достоверност. Но с течение на времето качеството ѝ беше значително подобрено от огромната общност редактори по целия свят, взаимно коригиращи грешките си. Съчетавайки все някакъв администраторски контрол със значителна гъвкавост на вече установилите се правила, тя успява да поддържа толкова трудно постижимия за всички човешки проекти фин баланс между свобода и обективна съобразеност с проверимата действителност.
Дали това я прави пример за подражание?
Когато проектираме уебсайт, организираме любителски клуб, създаваме политическа партия или предлагаме обществени реформи, дали Уикипедия е достатъчно добър образец как да действаме?
Отговорът май е „да“ – поне за някои неща. Особено в епоха на все повече абонаменти, платени услуги и академични издания, до които не всички имат достъп, дори ако би било от полза за цялото човечество, ако имаха.
Да направим сравнение с най-популярните онлайн търсачки, социалните мрежи и платформите за разпространяване на съдържание. Всички те предлагат безплатни услуги, но само в замяна на данни, събирани от потребителите, или на съгласие на потребителите да бъдат постоянно бомбардирани с (често нарочно дразнещи) рекламни послания. Или и на двете.
Уикипедия е от малкото широко използвани ресурси, които не разчитат за оцеляването и печалбите си нито на реклами, нито на търговия с данните ни. Вместо това тя се издържа от доброволни дарения, а обработването на материалите в нея е изцяло доброволен труд. Всеки, който има желание повече хора да разполагат със свободно достъпни знания по тема, важна за него, може да създаде или обогати нейната страница в Уикипедия. И въпреки това голяма част от съдържанието на Уикипедия (поне на англоезичната и на други нейни варианти на езици, използвани от достатъчно много потребители) остава силно надеждно, въпреки че може да бъде редактирано от всички – включително от шегаджиите, невежите и злодеите.
Подобен сполучлив резултат в една толкова крехка вселена, в която всичко винаги може да се обърка, заслужава подражание. Не в смисъл на чиста имитация, а на различни експерименти, търсещи доколко и по какви начини може да бъде постигнат подобен успех и в други сфери на човешка дейност. Така както самата Уикипедия еволюира по пътя на проби и грешки, нацелващи кое работи дори по-добре от досега сполучилото... във все някое ъгълче на енциклопедията.
Тук ще оставим настрана по-широката тема какво е “wiki” и доколко най-популярният сайт с „Уики“ в името си е wiki. Уикипедия е своеобразна вариация върху идеята за онлайн ресурс със свободен достъп за ползване и редактиране – към момента най-успешната, и може би неслучайно.
Нека вместо това се зачетем в основните принципи на Уикипедия (доколкото има такива; с времето и те претърпяват промяна), за да видим какво я прави толкова устойчива и устойчиво надеждна.
Философиите и подходите към Уикипедия са много. Те частично се припокриват и понякога си противоречат, но резултатът от противоборството им е достатъчно хармоничен, за да не отиде напразно трудът на поддръжниците им. Преди всички тях обаче стои една обща рамка, с която всички редактори на сайта (рано или късно) доброволно се съгласяват.
В основата на тази рамка при повечето варианти на Уикипедия стоят т.нар. пет стълба – основни принципи, ръководещи работата по редактиране на енциклопедията. Към момента на писане на този материал, в най-използваната Уикипедия (англоезичната) петте стълба гласят следното:
„1. Wikipedia is an encyclopedia.“
„2. Wikipedia is written from a neutral point of view.“
„3. Wikipedia is free content that anyone can use, edit, and distribute.“
„4. Wikipedia's editors should treat each other with respect and civility.“
„5. Wikipedia has no firm rules.“
За сравнение, в българоезичната Уикипедия съдържанието им е малко по-различно:
„1. Уикипедия е енциклопедия.“
„2. Уикипедия предоставя свободно съдържание, което всеки може да редактира.“
„3. Уикипедия работи на принципа на консенсуса.“
„4. Уикипедия има кодекс на поведението.“
„5. Правилата в Уикипедия не са издялани на камък.“
Можете да разгледате по-подробното изложение на всеки от тези принципи на страниците, посочени долу. Но виждаме, че в двата варианта първият, четвъртият и последният стълб съвпадат; на втория от българската версия съответства третия от англоезичната; третият от българската е интегриран в четвъртия от англоезичната. А вторият принцип от англоезичната не присъства в българската, може би защото тя се редактира от доста по-малък брой хора и е по-трудно да се гарантира неутрална гледна точка.
Ако се зачетем в подробните изложения, научаваме, че Уикипедия се стреми не само да бъде политически неутрална, но и да не имитира никой формален политически модел. В уточненията към първия стълб на англоезичния вариант и третия в българския е казано, че тя не цели да бъде експеримент по анархия, нито по демокрация. С други думи, тя е самоорганизирана и децентрализирана, но само донякъде – все пак има администратори, които не позволяват всеки да прави каквото му падне. Твърдението, че не е опит за демокрация, е малко по-спорно в зависимост от дефиницията ни за такава. Съставителите на принципите явно схващат под „демокрация“ система, при която ако има разногласие, се гласува и надделява мнозинството. В Уикипедия, напротив, стремежът е разногласията да се обсъждат, докато не се постигне някакъв консенсус какво в крайна сметка да бъде съдържанието на конкретната статия. Някои политически теоретици биха отговорили, че това не само си е демокрация, но дори е по-демократично от гласуването, защото идеалната цел е всички спорещи страни да останат поне донякъде удовлетворени.
В тази връзка, някои моменти от четвъртия принцип дават добра насока изобщо за разрешаване на спорове във всякакъв що-годе демократичен контекст. Българоезичната версия например включва следното: „Действайте с добра воля и предполагайте такава и у другите. Бъдете открити и гостоприемни към новодошлите. Дръжте се цивилизовано. Уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях. Избягвайте личните нападки или прибързаните обобщения.“ Тези съвети обикновено не помагат в ситуации, когато някой от спорещите открито призовава към насилие или има за цел по-скоро да ядоса опонентите си, отколкото да се вземе някакво съвместно решение. Но във всички останали ситуации е полезно да ги помним; твърде много съвместни човешки начинания се провалят не защото идеята зад тях е лоша, а поради излишно загрубяване на дебатите и глупави недоразумения, които е можело да се разрешат с повече добросъвестно общуване.
Виждаме също така, че някои от принципите се припокриват, което дава основание части от тях да бъдат на свой ред размествани или изменяни в резултат на дискусия. Това обяснява и защо във версиите на Уикипедия, разполагащи със свои „пет стълба“, принципите не съвпадат съвсем. В сегашния си вид петият от тях предвижда подобна максимална, но и разумна гъвкавост за цялата енциклопедия:
“Wikipedia has policies and guidelines, but they are not carved in stone; their content and interpretation can evolve over time. The principles and spirit matter more than literal wording, and sometimes improving Wikipedia requires making exceptions. Be bold, but not reckless, in updating articles. And do not agonize over making mistakes: they can be corrected easily because (almost) every past version of each article is saved.”
Трудно може да се посочи по-демократична идея от тази, че духът на споделените правила е по-важен от буквалното им спазване и благосъстоянието на цялото понякога изисква изключения от тях. Особено когато са взети мерки евентуалните грешки да не бъдат непоправими.
Струва си да се отбележи, че българският вариант на петия принцип е малко по-строг:
„Правилата в Уикипедия не са издялани на камък и могат да търпят промени, с изключение на петте принципа, описани тук. Бъдете смели при редактиране, местене и промяна на статиите, защото съвършенството е цел, но не изискване. Тъй като всички предишни версии на страниците се помнят, съдържанието на Уикипедия не може да бъде необратимо унищожено от редакторска грешка. Не се страхувайте от намесите си.“
Виждаме, че съдържанието му е почти същото както в англоезичната Уикипедия, но изрично е забранена промяната на самите пет стълба. В англоезичния принцип това изискване в момента не е налице, което сякаш е намек, че дори най-базовите правила на целия проект няма нужда да са вечни и непроменящи се. Може би българските потребители се държат по начин, изискващ малко по-строга дисциплина; или пък са малко по-предпазливи спрямо евентуалния риск на настъпи твърде голям хаос. Във всички случаи, разликата е дребна – като цяло в различните Уикипедии почти без изключение са разрешени изключения от правилата. И въпреки това резултатът не е пълен хаос, а е доста сполучлива енциклопедия, по-често надеждна, отколкото подвеждаща, която дори съдържа материали с висока академична стойност.
(Това разбира се не означава, че трябва да се разчита на нея за всичко. Както на много места посочват самите администратори, тя е предназначена да бъде „третичен източник“, т.е. да разчита на изследвания – вторични източници – върху съответния обект, бил той явление, понятие, теория или документ – т.е. първичния източник. Самите изследвания, вторичните източници, са по-ценни, защото са по-малко отдалечени от обекта и обикновено са дело на добре подготвени тесни специалисти. Но като общ ресурс, който да ни ориентира къде да търсим релевантните вторични източници, Уикипедия е на път да стане почти незаменима.)
Накрая, нека споменем още една важна за негатив.net тема: набирането на средства. Живеем в епоха на най-голямото досега неравенство между богати и бедни – между хора, летящи в космоса на свои разноски, и хора, гледащи бавната гладна смърт на децата си. При липса на каквато и да е воля сред властимащите да променят това, обикновените граждани сме принудени много да внимаваме в какви посоки насочваме скромните финансови ресурси, с които разполагаме. Налага се да издирваме информация кои благотворителни инициативи са най-прозрачни и най-ефективни. На този фон Уикипедия редовно облъчва посетителите си с емоционални призиви за дарения, въпреки че фондацията, ръководеща проекта, вече има достатъчно средства да поддържа енциклопедията и без дарения поне още двайсет години.
Затова като съвременни жители на планетата (благоразумни нихилисти) има какво да научим от Уикипедия, но има и за какво да я критикуваме в един или друг момент. Можем да се опитваме съвместно да редактираме реалността, в която сме попаднали, на основата на аргументиран диалог, насочен към консенсус, въз основа на правила, подлежащи на свой ред на редакция. Можем и да посочваме порочни практики в инициативите за преразпределение на блага, били те десни, леви или аполитични, цинични или идеалистични. Все по-лесното разпространение на достоверна информация е една от най-благородните каузи на човечеството, полезна за всичките ни други цели; но обикновено да се помага на слабите и страдащите е по-спешно.
